| Интересът й към джаза не е случаен. В къщи освен класическа музика се слуша и джаз. Боряна слуша най- известните биг-бенд оркестри с часове. |
Боряна Димитрова е родена и израстнала в град София, България. Едва четиригодишна започва да взема уроци по пиано при единствения педагог по това време, занимаващ се с толкова малки ученици - Борис Аврамов. Няколко години по– късно желанието й да свири в оркестър е толкова голямо, че майка й склонява паралелно със заниманията по пиано, да се добави още един инструмент. Седемгодишната Боряна прави сама своя избор – обой. В следващите години е ученичка на преподавателите от музикалната гимназия в София Гузелски, Калев и проф. Желязов. Десетгодишна вече свири в представителен младежки духов оркестър. Интересът й към джаза не е случаен. В къщи освен класическа музика се слуша и джаз. Боряна слуша най- известните биг-бенд оркестри с часове. |
|
![]() ![]() ![]() |
Боряна Димитрова - diplomierte Musiklehrerin für Jazz und jazzverwandte Musik im Fach Saxophon (Дипломиран преподавател по джаз и поп – музика, специалност – саксофон), Leiterin dеs Boriana Dimitrova Trios, Leiterin des Boriana Dimitrova Qartetts ( Ръководител на “Боряна Димитрова трио”, Ръководител на ,,Боряна Димитрова квартет”). |
|
|
В края на 80- те години, седемнадесетгодишната Боряна е поканена да участва като обоист в проект на единствения по това време младежки биг - бенд в София. По ирония на съдбата един от саксофонистите в бенда напуска три дни преди важен концерт. Боряна се поддава на предизвикателството и пренасяйки познанията натрупани от дългогодишните занимания с обой, след тридневни упражнения излиза на сцената като саксофонист. От този момент нататък желанието да бъде джазов музикант не я напуска. Едно доста дръзко начинание за тогавашното музикално общество в България. Боряна започва да се самообучава. На саксофона - експериментирайки, опитвайки различни постановки и грифове, но също и теоретично - акордови символи и прогресии, въпреки оскъдните нотни и аудио източници. По - късно постепенно успява да промени разпространеното в страната схващане, че жени - инструменталистки, особено когато се касае за духови инструменти, нямат място в джаз- музиката. Първата изява на саксофонистката в джаз клуб е ярък пример точно за това закостеняло мислене. Излизайки на сцената, Боряна е посрещната с викове от публиката: ,, Момиче, какво ще правиш с това нещо (саксофона). По - добре си отивай в къщи да сготвиш." Боряна е благодарна на всички музиканти и приятели, които й помогнаха в този дълъг път на себеоткриване и утвърждаване. Още повече е благодарна на тези, които се опитаха да й попречат. |
||


